22 oct 2008, 9:12

Не

  Poesía
764 0 7
Уморих се да бъда Христос!
Уморих се да бъда и Юда! 
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?

Мълчаливо ме гледате вие
и се питате: Отговор няма?
Да, въпросът във себе си крие
любовта ми безкрайно голяма.

На мастило миришат ръцете.
Честността ме изгаря до кости,
а словата напират в сърцето
не признали курбан, нито пости.

Не признава душата умора,
бълва първите срички нахлули.
Уморен от писалка? Не мога
да задраскам родените думи.

Все едно да погубя детето,
сътворено от обич и ласка...
Нека първо ми вземат сърцето,
после - нахлузват ми маската...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...