Не
Уморих се да бъда Христос!
Уморих се да бъда и Юда!
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?
Мълчаливо ме гледате вие
и се питате: Отговор няма?
Да, въпросът във себе си крие
любовта ми безкрайно голяма.
На мастило миришат ръцете.
Честността ме изгаря до кости,
а словата напират в сърцето
не признали курбан, нито пости.
Не признава душата умора,
бълва първите срички нахлули.
Уморен от писалка? Не мога
да задраскам родените думи.
Все едно да погубя детето,
сътворено от обич и ласка...
Нека първо ми вземат сърцето,
после - нахлузват ми маската...
Уморих се да бъда и Юда!
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?
Мълчаливо ме гледате вие
и се питате: Отговор няма?
Да, въпросът във себе си крие
любовта ми безкрайно голяма.
На мастило миришат ръцете.
Честността ме изгаря до кости,
а словата напират в сърцето
не признали курбан, нито пости.
Не признава душата умора,
бълва първите срички нахлули.
Уморен от писалка? Не мога
да задраскам родените думи.
Все едно да погубя детето,
сътворено от обич и ласка...
Нека първо ми вземат сърцето,
после - нахлузват ми маската...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
