Не си отивай, не казвай "Сбогом!",
не ме поглеждай за последен път,
не се опитвай да запомниш просълзеното лице,
просто остани и стопли ме със своите ръце...
Не си отивай, не изричай "Забрави ме!",
след теб няма да дойде другата любов...
не тръгвай, моля те, разбери ме,
какво да направя, за да чуеш моя зов?
Умирам! С кинжал прободено е сърцето мое
и усилва се болката проклета...
Умирам... от отсъствието твое -
сега в смъртта трябва да търся утеха...
Ти отиде си, а аз на прах разбих се,
като птица Феникс във вечността потънах,
да те търся в нищото уморих се,
затова без сърце останах...
© Инна Todos los derechos reservados