maikata (Мая Тинчева)
197 401
17 ene 2014, 23:29

Не 

  Poesía
1437 0 6

Не гоня вече мелниците вятърни.

Не търся цвете под снега.

Не слушам птиците какво говорят.

Вълшебствата в ъгъла събрах -

широко на душата ми да стане.

Разтребих всичко. Подарих - повярвах.

 

С душа разтребена приседнах

в широкия и празен дом.

На масата какво да сложа?

И кой до нея да приседне?

И залъка надежда

с кого да споделя в пустия ми дом,

в празния ми дом, кого да сложа?

А вятъра прозореца самичък си отвори

и втурна се, вълшебства ми донесе,

и думите на птиците дочух,

и шепотът на цвете скрито под снега.

Криле събудени на вятърните мелници дочух...

На пълната ми маса вятърът приседна.

 

 

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е, Мая, с хубав край.. И мен са ме осенявали такива настроения, за жалост.
  • Много хубаво ...
  • Страхотно! Разчистиш ли живота си, ще плачеш на празната маса....
  • Е, на последното изречение настръхнах!
    .................!!!
    Но това е поезията!
  • Нещата започват да се случват, когато най- малко очакваме.
  • Красива образност!
    Хареса ми, поздрав, Мая!
Propuestas
: ??:??