Не
Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане.
Разтребих всичко. Подарих - повярвах.
С душа разтребена приседнах
в широкия и празен дом.
На масата какво да сложа?
И кой до нея да приседне?
И залъка надежда
с кого да споделя в пустия ми дом,
в празния ми дом, кого да сложа?
А вятъра прозореца самичък си отвори
и втурна се, вълшебства ми донесе,
и думите на птиците дочух,
и шепотът на цвете скрито под снега.
Криле събудени на вятърните мелници дочух...
На пълната ми маса вятърът приседна.
© Мая Тинчева All rights reserved.
