Не
Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане.
Разтребих всичко. Подарих - повярвах.
С душа разтребена приседнах
в широкия и празен дом.
На масата какво да сложа?
И кой до нея да приседне?
И залъка надежда
с кого да споделя в пустия ми дом,
в празния ми дом, кого да сложа?
А вятъра прозореца самичък си отвори
и втурна се, вълшебства ми донесе,
и думите на птиците дочух,
и шепотът на цвете скрито под снега.
Криле събудени на вятърните мелници дочух...
На пълната ми маса вятърът приседна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
