Не гоня вече мелниците вятърни.
Не търся цвете под снега.
Не слушам птиците какво говорят.
Вълшебствата в ъгъла събрах -
широко на душата ми да стане.
Разтребих всичко. Подарих - повярвах.
С душа разтребена приседнах
в широкия и празен дом.
На масата какво да сложа?
И кой до нея да приседне?
И залъка надежда
с кого да споделя в пустия ми дом, ...