27 jun 2015, 11:41

Не.....

  Poesía
659 0 2
Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.

Не изчезвам.... Не ще ме забравиш.
Аз забравата преодолях.
Със целувката ми - като жарава -
във сърцето ти ще горя.

Не, не спирам - напред продължавам.
И дори не поглеждам назад.
Но зад мен тъмнината остава....
И сега съм във вашия град.

Не, не мразя. В мен няма омраза.
И не съдя заблудши души.
Да, така е - аз всичко ти казах.
Ще ти пиша. И ти ми пиши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирическият нещо преживяно
    в душата без да ще е притаил...
    И ту воюва с него, ту го брани.
    На знамето си "НЕ"-то прикачил...

    Прочетох доста. Имаш интересен стил и оригинални находки.Определено ще те чета.
  • Идеята беше от тук.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...