11 jul 2008, 23:08

Не

  Poesía » Otra
1.4K 0 4
Една тайна не ме оставя нощем да заспя,
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.

Аз знам, сама спрях да те обичам вече,
чувствата ги няма, като теб са надалече.
Няма и трепет във душата, пустота,
няма я и любовта в сърцето, самота.

Бъди без мен, всичко добро ти пожелавам.
Да ме забравиш даже се съгласявам.
Утре нямам място в живота ти за мен.
Аз само преча на щастието ти всеки ден.

Оставям те, бъди щастлив,
нямаш място в света ми сив.
Един грях в живота имах,
това, че не те обичах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....