11.07.2008 г., 23:08

Не

1.4K 0 4
Една тайна не ме оставя нощем да заспя,
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.

Аз знам, сама спрях да те обичам вече,
чувствата ги няма, като теб са надалече.
Няма и трепет във душата, пустота,
няма я и любовта в сърцето, самота.

Бъди без мен, всичко добро ти пожелавам.
Да ме забравиш даже се съгласявам.
Утре нямам място в живота ти за мен.
Аз само преча на щастието ти всеки ден.

Оставям те, бъди щастлив,
нямаш място в света ми сив.
Един грях в живота имах,
това, че не те обичах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...