Jul 11, 2008, 11:08 PM

Не

  Poetry » Other
1.4K 0 4
Една тайна не ме оставя нощем да заспя,
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.

Аз знам, сама спрях да те обичам вече,
чувствата ги няма, като теб са надалече.
Няма и трепет във душата, пустота,
няма я и любовта в сърцето, самота.

Бъди без мен, всичко добро ти пожелавам.
Да ме забравиш даже се съгласявам.
Утре нямам място в живота ти за мен.
Аз само преча на щастието ти всеки ден.

Оставям те, бъди щастлив,
нямаш място в света ми сив.
Един грях в живота имах,
това, че не те обичах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...