Jul 11, 2008, 11:08 PM

Не

  Poetry » Other
1.4K 0 4
Една тайна не ме оставя нощем да заспя,
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.

Аз знам, сама спрях да те обичам вече,
чувствата ги няма, като теб са надалече.
Няма и трепет във душата, пустота,
няма я и любовта в сърцето, самота.

Бъди без мен, всичко добро ти пожелавам.
Да ме забравиш даже се съгласявам.
Утре нямам място в живота ти за мен.
Аз само преча на щастието ти всеки ден.

Оставям те, бъди щастлив,
нямаш място в света ми сив.
Един грях в живота имах,
това, че не те обичах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...