Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

1 nov 2016, 18:48

Не...

Poesía » Otra

750 2 1

Не причинявай болка на сетивата ми,

моля те....

с дългите пръсти на безумието си...

Онова лебедово крило,

изгубено в калната локва отвън...

е душата ми...

Бях бяла, сега не знам коя съм...

Но знам, че твоите мисли дълбаят

утробата на съзнанието ми...

Пожелах устните ти, но не беше този,

за когото се представяше...

Причини сълзи на очите ми,

Не ме докосвай с дългите пръсти на похотта си...

Не ме отвеждай там, където няма любов,

а само мъртви пеперудени зеници.

Забелязах прашеца полепнал по устните ти,

много отдавна...

автор; Моник Валерѝ
дата:10/31/2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Звездичката (Ивелина каменова)

Забелязах прашеца по устните ти, много отдавна...Той най-много горчи когато го докоснеш със своите устни. Добра си!!!

2017-01-04T15:04:45+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0