1 nov 2016, 18:48

Не...

  Poesía » Otra
746 2 1

 

Не причинявай болка на сетивата ми,

моля те.... 

с дългите пръсти на безумието си...

Онова лебедово крило, 

изгубено в калната локва отвън... 

е душата ми...

Бях бяла, сега не знам коя съм...

Но знам, че твоите мисли дълбаят

утробата на съзнанието ми...

Пожелах устните ти, но не беше този, 

за когото се представяше...

Причини сълзи на очите ми,

Не ме докосвай с дългите пръсти на похотта си...

Не ме отвеждай там, където няма любов, 

а само мъртви пеперудени зеници.

Забелязах прашеца полепнал по устните ти,

много отдавна...

 
автор; Моник Валерѝ
дата:10/31/2016 г. 



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забелязах прашеца по устните ти, много отдавна...Той най-много горчи когато го докоснеш със своите устни. Добра си!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...