Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

1 нояб. 2016 г., 18:48

Не...

Поэзия » Другая

740 2 1

Не причинявай болка на сетивата ми,

моля те....

с дългите пръсти на безумието си...

Онова лебедово крило,

изгубено в калната локва отвън...

е душата ми...

Бях бяла, сега не знам коя съм...

Но знам, че твоите мисли дълбаят

утробата на съзнанието ми...

Пожелах устните ти, но не беше този,

за когото се представяше...

Причини сълзи на очите ми,

Не ме докосвай с дългите пръсти на похотта си...

Не ме отвеждай там, където няма любов,

а само мъртви пеперудени зеници.

Забелязах прашеца полепнал по устните ти,

много отдавна...

автор; Моник Валерѝ
дата:10/31/2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0