Не...
Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън...
е душата ми...
Бях бяла, сега не знам коя съм...
Но знам, че твоите мисли дълбаят
утробата на съзнанието ми...
Пожелах устните ти, но не беше този,
за когото се представяше...
Причини сълзи на очите ми,
Не ме докосвай с дългите пръсти на похотта си...
Не ме отвеждай там, където няма любов,
а само мъртви пеперудени зеници.
Забелязах прашеца полепнал по устните ти,
много отдавна...
автор; Моник Валерѝ
дата:10/31/2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
