26 ago 2009, 0:21

***(не беше късно) 

  Poesía
1377 0 39

 

 

 

Не беше (много) късно.

Още дишаше

в ъгъла на смачканото време -

оцапан до лакти с вехти дъги,

стиснал утайка чужд смях зад зъби.

Познах те - по прахта от сто живота,

вместо копчета зашил в илиците.

Садеше възли. В каменните ровини

около траповете на очите си –

оазис зейнали мечти за толкова

и нищо истинско.

Приведен над лехите драгоценни,

опипом хилавите кълнове на върви

поливаше със слепия си глас.

 

Не беше късно. Но не ме видя.

Или не искаше – така и не разбрах.

Не бе ти нужен повече живот.

 

Въжето беше си отгледал. Сам.

 

 

 

 

 

 

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??