Не би могъл

24 dic 2012, 14:35

Poesía » De amor

548 0 2

Как би могъл да ме познаваш,
аз съм онази, дето идва със нощта,
как би поискал да ме притежаваш,
аз имам не едно, а хиляди лица.

И тихо идвам с всеки залез,

на пръсти цяла нощ вървя,
обречена да нося в мене парещ,
последен, спомена за любовта.

А уж съм пратеница на съдбата,
зловещата шега не ми спести
и ме накара да се влюбя аз самата,
аз да съм влюбена, но не и ти.

Поиска да бъда мечтите ти,
тогава не можех това,
затворих очи за сълзите ти,
това няма да си простя.

Сега твоят дом е сърцето ми,
усмивката - моят копнеж,
и в спомени пазя лицето ти,
във пламък на гаснеща свещ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.