Не би могъл
Как би могъл да ме познаваш,
аз съм онази, дето идва със нощта,
как би поискал да ме притежаваш,
аз имам не едно, а хиляди лица.
И тихо идвам с всеки залез,
на пръсти цяла нощ вървя,
обречена да нося в мене парещ,
последен, спомена за любовта.
А уж съм пратеница на съдбата,
зловещата шега не ми спести
и ме накара да се влюбя аз самата,
аз да съм влюбена, но не и ти.
Поиска да бъда мечтите ти,
тогава не можех това,
затворих очи за сълзите ти,
това няма да си простя.
Сега твоят дом е сърцето ми,
усмивката - моят копнеж,
и в спомени пазя лицето ти,
във пламък на гаснеща свещ.
© Стела All rights reserved.
