yeah3 (Стела)

* * * 🇧🇬

Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.
Но ти не обичаш да бъдеш ...

yeah3

Poesía

2013-03-22T23:08:21+02:00 798

Червено 🇧🇬

Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.
Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни, ...

yeah3

Poesía

2013-02-27T08:22:37+02:00 788

Страхът 🇧🇬

Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши? ...

yeah3

Poesía

2013-01-28T00:12:05+02:00 821

Ела при мен, когато... 🇧🇬

Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.
Луната се търкулва на небето, ...

yeah3

Poesía

2013-01-10T17:17:51+02:00 840 3

Онова, там, различното нещо 🇧🇬

Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.
Помня, учихме много отдавна - ...

yeah3

Poesía » Otra

2013-01-09T15:50:44+02:00 804

Последна глътка въздух 🇧🇬

Последна глътка въздух
Последна глътка въздух слънцето поема,
докато вън денят във пламък гасне,
на уморената трева лъчите взема
и крие всички скръбни и нещастни. ...

yeah3

Poesía

2013-01-08T16:27:00+02:00 791

Счупен рицар и една принцеса 🇧🇬

С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите, ...

yeah3

Poesía

2013-01-05T00:16:17+02:00 831

Длъжник си им 🇧🇬

Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,
да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.
Да искаш от тъжната спомени, ...

yeah3

Poesía

2012-12-29T12:05:25+02:00 705

Не би могъл 🇧🇬

Как би могъл да ме познаваш,
аз съм онази, дето идва със нощта,
как би поискал да ме притежаваш,
аз имам не едно, а хиляди лица.
И тихо идвам с всеки залез, ...

yeah3

Poesía » De amor

2012-12-24T14:35:24+02:00 812 2

* * * 🇧🇬

О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...

yeah3

Poesía

2012-12-19T19:25:11+02:00 678

На майка ми 🇧🇬

Колко думи сама не можах да ти кажа,
колко дни не приседнах до теб,
любовта си към теб на успях да покажа,
в плен на едничката дума успех.
Аз гонех го с лудост безумна, ...

yeah3

Poesía

2012-12-15T21:24:16+02:00 1.2K 2

Дете 🇧🇬

Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.
Любов наричат го различни, ...

yeah3

Poesía

2012-12-14T10:48:23+02:00 673

Завинаги 🇧🇬

Ти искаш да бъдем завинаги,
но ние не можем това,
след време ще бъдем изстинали
и пепел насред пепелта.
Небето дали е завинаги? ...

yeah3

Poesía » De amor

2012-12-12T20:00:41+02:00 1.1K

Статуя 🇧🇬

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви - ...

yeah3

Poesía

2012-12-07T14:20:09+02:00 655 1

Вяра 🇧🇬

Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска, ...

yeah3

Poesía

2012-12-06T19:36:02+02:00 689

Мълчание 🇧🇬

Ти ела с тихо мълчание,
ти ела, аз ще съм там,
дай ми още едно обещание,
че ще дойдеш аз вече го знам.
Обещавай ми всичко без думи, ...

yeah3

Poesía

2012-12-05T18:04:59+02:00 1.2K 5

Втори шанс 🇧🇬

Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...

yeah3

Ensayos » Otros

2011-06-24T09:24:38+03:00 1.8K 1

Витрина 🇧🇬

Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...

yeah3

Poesía

2011-06-07T19:06:16+03:00 760

Там, на остарелите люлки 🇧🇬

Там, на остарелите люлки, отдавна покрити с ръжда,
там, на остарелите люлки, играех до мрак под дъжда,
там, на остарелите люлки, до залез усмивки и смях,
там, на остарелите люлки, колко щастливо живях.
Там, на остарелите люлки, поляни, цветя и небе, ...

yeah3

Poesía

2011-05-13T21:03:07+03:00 766

Един пролетен следобед 🇧🇬

Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...

yeah3

Prosa » Otros

2011-05-03T20:11:09+03:00 889

Когато нещо си отива 🇧🇬

Когато нещо си отива,
а ти го гледаш отстрани,
една любов се е оказала фалшива,
изтривайки безброй щастливи дни.
След края ти остава празнотата ...

yeah3

Poesía

2011-05-01T20:44:03+03:00 1.1K 3

Фейсбук приятел 🇧🇬

"Фейсбук приятел"?! Качваш си снимки, добавяш 1000 приятели, слагаш си статус с усмихнато човече, а се разяждаш от проблемите. Странно е как от тези безбройни "фейсбук" приятели, които ни коментират снимките със сърца и усмивки и пишат колко сме красиви, ти остават само няколко, които когато те попи ...

yeah3

Ensayos » Otros

2011-04-30T14:02:37+03:00 3.3K 2

Художник 🇧🇬

Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...

yeah3

Poesía » Otra

2011-04-29T00:02:17+03:00 1K 1 2

Да бъдеш себе си 🇧🇬

Трудно е да бъдеш цвете в този свят безбожно сив,
лесно е обаче огън да запалиш, ако пламъкът е жив.
Щастието как да носиш, ако любовта е само мит,
а ти я чакаш да те пази от омраза с златен щит.
Трудно е да бъдеш сянка в този свят на цветове, ...

yeah3

Poesía

2011-04-28T10:16:19+03:00 1.2K 3

Още нещо 🇧🇬

Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разб ...

yeah3

Poesía » Otra

2011-04-27T18:40:35+03:00 890

Хей, ти! 🇧🇬

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...

yeah3

Prosa » Otros

2011-04-19T22:18:22+03:00 1.7K 5

Усмивки 🇧🇬

В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат, ...

yeah3

Poesía » Otra

2011-04-08T11:50:12+03:00 853 1

Огледало 🇧🇬

Оглеждах се в едно огледало и се чудех как бях попаднала тук. Ако трябва да съм честна, и аз се питах къде е това тук, когато едно гласче проехтя в тишината.
- Наистина ли си тук, за да попиташ това, помисли добре и ми кажи, дали търсиш отговор на точно този въпрос.
- Не знам защо съм тук. Не знам д ...

yeah3

Ensayos » Otros

2011-04-06T12:45:17+03:00 2.1K 1

Живот ли бе? 🇧🇬

Любов ли бе щом само аз обичах,
любов ли бе щом само мене ме боля,
любов ли бе сега те питам щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз незная,
приятелство ли бе щом лъга в моите очи, ...

yeah3

Poesía » Otra

2011-03-29T20:57:48+03:00 1.8K 5