2 jul 2008, 14:37

Не бих ти разрешила

  Poesía » Otra
966 0 28
Трудно е,
когато неразбран си,
когато блъскаш се
в стени.
Отворени протягаш
длани,
а отсреща неприет си,
може би.

Изпращаш
мисли позитивни,
даряваш и усмивки,
с благослов,
прощаваш думи
необмислени,
изречени със гняв
суров.

Объркано
ти търсиш пътя,
за комуникация
добра,
агресията май ще да
полезна е,
щом крещи
отсрещната страна.

Агресия не с сила,
а със слово,
с мълчаливо равнодушие
дори,
но знай,
не бих ти позволила,
светлината в мен
да изгасиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...