Jul 2, 2008, 2:37 PM

Не бих ти разрешила

  Poetry » Other
959 0 28
Трудно е,
когато неразбран си,
когато блъскаш се
в стени.
Отворени протягаш
длани,
а отсреща неприет си,
може би.

Изпращаш
мисли позитивни,
даряваш и усмивки,
с благослов,
прощаваш думи
необмислени,
изречени със гняв
суров.

Объркано
ти търсиш пътя,
за комуникация
добра,
агресията май ще да
полезна е,
щом крещи
отсрещната страна.

Агресия не с сила,
а със слово,
с мълчаливо равнодушие
дори,
но знай,
не бих ти позволила,
светлината в мен
да изгасиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...