15 dic 2021, 19:38

Не бива да ме следваш...

  Poesía » Otra
1.2K 4 5

Не бива да ме следваш, аз вървя

към светове на вечните миражи.

Мечтите си без дар благословя,

стремежът ми не искам да те плаши.

 

Илюзиите за да обновя

ще търся щастие сред силуети.

Надеждата една ще уловя,

където са безславните поети.

 

Ще ме омайват музите проклети

с воалчета по финните тела

и пак безумно влюбени сонети

ще зазвучат след огнено " Ела! " .

 

В безсъниците нощни обладава

магията ефирна... до забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...