Не бива да ме следваш...
Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя
ще търся щастие сред силуети.
Надеждата една ще уловя,
където са безславните поети.
Ще ме омайват музите проклети
с воалчета по финните тела
и пак безумно влюбени сонети
ще зазвучат след огнено " Ела! " .
В безсъниците нощни обладава
магията ефирна... до забрава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
