Не бива да ме следваш...
Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя
ще търся щастие сред силуети.
Надеждата една ще уловя,
където са безславните поети.
Ще ме омайват музите проклети
с воалчета по финните тела
и пак безумно влюбени сонети
ще зазвучат след огнено " Ела! " .
В безсъниците нощни обладава
магията ефирна... до забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
