Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя
ще търся щастие сред силуети.
Надеждата една ще уловя,
където са безславните поети.
Ще ме омайват музите проклети
с воалчета по финните тела
и пак безумно влюбени сонети
ще зазвучат след огнено " Ела! " .
В безсъниците нощни обладава
магията ефирна... до забрава.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
