Не бях

Не бях ли твоето момиче,

което те очаква със любов?

Не бях ли нещото, което

дава на живота смисъл нов?

Не чакаш ли  денят да мине,

да срещнеш утрото с надежда,

разстоянието дълго да изминеш,

а пътят пак при мен да те довежда?

Не бленуваш ли до тебе да се сгуша

и да туптят сърцата ни опиянено,

ласките ми нежни пак да вкусваш,

да тръпне тялото ти изтомено?

Самозалъгвала съм се навярно...

Залязва слънце в твоите очи.

Не си щастлив със мене явно -

прикриваш го, но  някак си личи.

Защо ли все ме нараняваш

и сипеш яростни искри.

Със думи ме изпепеляваш,

душата как ли да прости?

Не съм аз твоето момиче!

За друга чезне твоето сърце.

Напразно с мене я заместваш,

не си забравил нейното лице.

Не искам повече такава обич!

Нагарча тя като отрова...

Не се насилвай да оставаш...

Върви! Вратата ще затворя...