Не бях
Не бях
Не бях ли твоето момиче,
което те очаква със любов?
Не бях ли нещото, което
дава на живота смисъл нов?
Не чакаш ли денят да мине,
да срещнеш утрото с надежда,
разстоянието дълго да изминеш,
а пътят пак при мен да те довежда?
Не бленуваш ли до тебе да се сгуша
и да туптят сърцата ни опиянено,
ласките ми нежни пак да вкусваш,
да тръпне тялото ти изтомено?
Самозалъгвала съм се навярно...
Залязва слънце в твоите очи.
Не си щастлив със мене явно -
прикриваш го, но някак си личи.
Защо ли все ме нараняваш
и сипеш яростни искри.
Със думи ме изпепеляваш,
душата как ли да прости?
Не съм аз твоето момиче!
За друга чезне твоето сърце.
Напразно с мене я заместваш,
не си забравил нейното лице.
Не искам повече такава обич!
Нагарча тя като отрова...
Не се насилвай да оставаш...
Върви! Вратата ще затворя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Иванова Все права защищены
