30 dic 2011, 18:32

Не бях добра през цялата година

  Poesía
1.1K 0 3

Не бях добра през цялата година,
капризна бях и даже малко зла,

не исках в огледалото да видя

блестящите очи на Любовта.

Отварях бездни, стъпвах все накриво,

замервах с камък всички тишини,

не взех от теб ни огън, ни огниво.

Не взех, но и не дадох ти. Прости! 


Не бях добра през цялата година,

добрият старец знаеше това,

затуй на Бъдни вечер през комина

не влезе Дядо Коледа, а аз

стоя и още чакам, мигар види,

че в мен живее Коледният дух,

че малкото момиче си отиде,

но още чака своя Мечо Пух.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...