Dec 30, 2011, 6:32 PM

Не бях добра през цялата година

  Poetry
1.1K 0 3

Не бях добра през цялата година,
капризна бях и даже малко зла,

не исках в огледалото да видя

блестящите очи на Любовта.

Отварях бездни, стъпвах все накриво,

замервах с камък всички тишини,

не взех от теб ни огън, ни огниво.

Не взех, но и не дадох ти. Прости! 


Не бях добра през цялата година,

добрият старец знаеше това,

затуй на Бъдни вечер през комина

не влезе Дядо Коледа, а аз

стоя и още чакам, мигар види,

че в мен живее Коледният дух,

че малкото момиче си отиде,

но още чака своя Мечо Пух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...