Не бях добра през цялата година,
капризна бях и даже малко зла,
не исках в огледалото да видя
блестящите очи на Любовта.
Отварях бездни, стъпвах все накриво,
замервах с камък всички тишини,
не взех от теб ни огън, ни огниво.
Не взех, но и не дадох ти. Прости!
Не бях добра през цялата година,
добрият старец знаеше това,
затуй на Бъдни вечер през комина
не влезе Дядо Коледа, а аз
стоя и още чакам, мигар види,
че в мен живее Коледният дух,
че малкото момиче си отиде,
но още чака своя Мечо Пух.
© Росица Петрова Всички права запазени