Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица,
по-рано носеща за мен света,
сега се крие огнена зеница,
разплакана за малко светлина.
Открия ли, че си мечтал за мен,
към теб ще тръгна боса и добра,
но в тази приказка вълшебна
аз пак ще бъда огън!
Не бъди дъжда!
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados