17 mar 2023, 9:59

Не бъркай локвата с бездънна яма

496 2 7
 

Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...

За дребни сметки от един бюджет,
който и без това все не стига,
за липсващия във уискито ни лед,
за някоя си дребничка интрига...

Забравяме тогава, че сме здрави,
че колко има да благодарим
на Бог, че не живеем зад огради,
че е до нас човекът ни Любим.

Превръщаме и дребното във драма,
и сцена от негледан тип сериал,
и локвата в очите става яма -
Изглеждаща без дъно рядка кал...

А локвите редовно се прескачат,
или подметките, чорапите ни мокрят,
но във заблуда пак очите плачат,
тъй сякаш, че завършва ни животът...

Но ето, срещаме се с истински товар,
такъв, какъвто чупи и гръбнаци,
и осъзнаваме, че дребното не е кошмар,
а само блед нюанс на мрака...

И осъзнаваме, че важните неща
ги имаме, но често, не ценим,
че в плен на его, и на суета,
дори и будни... просто често спим...

 

26.02.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти и тук.
    Ще си я пазя 😊
  • Браво, Георги! Имаш прекрасен талант! Има трудности в живота, но са преодолими, когато човек има до себе мил Любим! Любовта е дар! Късметлия е този, който я има!
    Пази я!
    Моите поздравления!
  • Антоанета, Мария, благодаря, че ме посетихте и коментирахте.
  • "А локвите редовно се прескачат,
    или подметките чорапите ни мокрят,
    но във заблуда пак очите плачат,
    тъй сякаш, че завършва ни животът"!!!!!👍

    Браво, Гоше!
  • Светът не е нито много добър, нито отчайващо лош. Зависи от очите, с които го възприемаме. Нека оценяваме всичко добро, а не само да недоволстваме. Хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...