17 мар. 2023 г., 09:59

Не бъркай локвата с бездънна яма

493 2 7
 

Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...

За дребни сметки от един бюджет,
който и без това все не стига,
за липсващия във уискито ни лед,
за някоя си дребничка интрига...

Забравяме тогава, че сме здрави,
че колко има да благодарим
на Бог, че не живеем зад огради,
че е до нас човекът ни Любим.

Превръщаме и дребното във драма,
и сцена от негледан тип сериал,
и локвата в очите става яма -
Изглеждаща без дъно рядка кал...

А локвите редовно се прескачат,
или подметките, чорапите ни мокрят,
но във заблуда пак очите плачат,
тъй сякаш, че завършва ни животът...

Но ето, срещаме се с истински товар,
такъв, какъвто чупи и гръбнаци,
и осъзнаваме, че дребното не е кошмар,
а само блед нюанс на мрака...

И осъзнаваме, че важните неща
ги имаме, но често, не ценим,
че в плен на его, и на суета,
дори и будни... просто често спим...

 

26.02.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти и тук.
    Ще си я пазя 😊
  • Браво, Георги! Имаш прекрасен талант! Има трудности в живота, но са преодолими, когато човек има до себе мил Любим! Любовта е дар! Късметлия е този, който я има!
    Пази я!
    Моите поздравления!
  • Антоанета, Мария, благодаря, че ме посетихте и коментирахте.
  • "А локвите редовно се прескачат,
    или подметките чорапите ни мокрят,
    но във заблуда пак очите плачат,
    тъй сякаш, че завършва ни животът"!!!!!👍

    Браво, Гоше!
  • Светът не е нито много добър, нито отчайващо лош. Зависи от очите, с които го възприемаме. Нека оценяваме всичко добро, а не само да недоволстваме. Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...