Не бъркай локвата с бездънна яма
Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет,
който и без това все не стига,
за липсващия във уискито ни лед,
за някоя си дребничка интрига...
Забравяме тогава, че сме здрави,
че колко има да благодарим
на Бог, че не живеем зад огради,
че е до нас човекът ни Любим.
Превръщаме и дребното във драма,
и сцена от негледан тип сериал,
и локвата в очите става яма -
Изглеждаща без дъно рядка кал...
А локвите редовно се прескачат,
или подметките, чорапите ни мокрят,
но във заблуда пак очите плачат,
тъй сякаш, че завършва ни животът...
Но ето, срещаме се с истински товар,
такъв, какъвто чупи и гръбнаци,
и осъзнаваме, че дребното не е кошмар,
а само блед нюанс на мрака...
И осъзнаваме, че важните неща
ги имаме, но често, не ценим,
че в плен на его, и на суета,
дори и будни... просто често спим...
26.02.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
