Ако стигнал си до моята врата,
както искаше, както пожела...
Ако носиш в себе си надежда, топлота...
Както казваше, не чакай, не стой пред прага
несигурен, разколебан...
Ако искаш точно моите очи
да строят лъчи за твоите,
както казваше тогава и сега...
Твоите ръце носят радост за моето сърце.
Посегни, отвори, влез.
Потърси в тишината на стаята
романтика, омаята.
Може би те чакам с дъх стаен,
повярвала в онзи слънчев ден,
в копнежа за теб и мен.
Моите ръце очакват да милват твоето лице,
което издава пожара на влюбеното ти сърце.
Не чакай пред вратата,
влез и ще прогоним
двама самотата с любов.
© Петя Ченкина Todos los derechos reservados