Sep 8, 2009, 3:38 PM

Не чакай, следвай любовта

  Poetry » Love
665 0 0

Ако стигнал си до моята врата,
както искаше, както пожела...
Ако носиш в себе си надежда, топлота...
Както казваше, не чакай, не стой пред прага
несигурен, разколебан...
Ако искаш точно моите очи
да строят лъчи за твоите,
както казваше тогава и сега...
Твоите ръце носят радост за моето сърце.
Посегни, отвори, влез.
Потърси в тишината на стаята
романтика, омаята.
Може би те чакам с дъх стаен,
повярвала в онзи слънчев ден,
в копнежа за теб и мен.
Моите ръце очакват да милват твоето лице,
което издава пожара на влюбеното ти сърце.
Не чакай пред вратата,
влез и ще прогоним
двама самотата с любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...