5 ago 2007, 20:11

Не допускай грешка 

  Poesía
702 0 5
          Не допускай грешка

Чувстваш се разкъсана, нали?
Сякаш виждаш се на хиляди парчета,
усещаш, че много силно те боли,
че в кръв обляно е сърцето клето.

Нямаш сили, не искаш да се бориш
или не можеш, слаба си сега,
и викаш, и крещиш в ужасна орис,
измъчена от непрестанната тъга.

Да плачеш ли? Не можеш да заплачеш
и сълзи нямаш - пресъхнали са ти очите,
като две кристални някогашни езера,
придавали изящност на планините.

Ти искаш да заплачеш? О, не, недей!
Това е грешка. Но ти се двоумиш?
Послушай ме - не плачи, недей, недей!
Сега разбра ли, че грешиш,

че няма смисъл от глупавите сълзи,
така необходими, а също и ненужни.
Ще видиш - всичко лошо ще отмине бързо
и ще дойдат хубави, щастливи дни.

Не вярваш ли? Почакай и ще видиш,
Бог има на сияйното небе -
моли се и ще бъдеш чута,
ако се молиш от душа и от сърце!
                                                          1999

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??