Aug 5, 2007, 8:11 PM

Не допускай грешка

  Poetry
960 0 5
          Не допускай грешка

Чувстваш се разкъсана, нали?
Сякаш виждаш се на хиляди парчета,
усещаш, че много силно те боли,
че в кръв обляно е сърцето клето.

Нямаш сили, не искаш да се бориш
или не можеш, слаба си сега,
и викаш, и крещиш в ужасна орис,
измъчена от непрестанната тъга.

Да плачеш ли? Не можеш да заплачеш
и сълзи нямаш - пресъхнали са ти очите,
като две кристални някогашни езера,
придавали изящност на планините.

Ти искаш да заплачеш? О, не, недей!
Това е грешка. Но ти се двоумиш?
Послушай ме - не плачи, недей, недей!
Сега разбра ли, че грешиш,

че няма смисъл от глупавите сълзи,
така необходими, а също и ненужни.
Ще видиш - всичко лошо ще отмине бързо
и ще дойдат хубави, щастливи дни.

Не вярваш ли? Почакай и ще видиш,
Бог има на сияйното небе -
моли се и ще бъдеш чута,
ако се молиш от душа и от сърце!
                                                          1999

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....