Aug 5, 2007, 8:11 PM

Не допускай грешка

  Poetry
974 0 5
          Не допускай грешка

Чувстваш се разкъсана, нали?
Сякаш виждаш се на хиляди парчета,
усещаш, че много силно те боли,
че в кръв обляно е сърцето клето.

Нямаш сили, не искаш да се бориш
или не можеш, слаба си сега,
и викаш, и крещиш в ужасна орис,
измъчена от непрестанната тъга.

Да плачеш ли? Не можеш да заплачеш
и сълзи нямаш - пресъхнали са ти очите,
като две кристални някогашни езера,
придавали изящност на планините.

Ти искаш да заплачеш? О, не, недей!
Това е грешка. Но ти се двоумиш?
Послушай ме - не плачи, недей, недей!
Сега разбра ли, че грешиш,

че няма смисъл от глупавите сълзи,
така необходими, а също и ненужни.
Ще видиш - всичко лошо ще отмине бързо
и ще дойдат хубави, щастливи дни.

Не вярваш ли? Почакай и ще видиш,
Бог има на сияйното небе -
моли се и ще бъдеш чута,
ако се молиш от душа и от сърце!
                                                          1999

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...