17 nov 2017, 13:15

(не)доверие 

  Poesía » Filosófica
632 1 0

Когато целият ти свят пропадне,

върху наивния теб се сгромоляса,

аз предрекъл ще съм, че това ще стане

и ще те посрещна с „Нали ти казах!“

 

Ти все някога ще видиш,

и вероятно ще е твърде късно

да разбереш, че са изкуствени.

 

Те доверие не заслужават.

Ще прокарат ножа през гърба ти,

сърцето точно ще пронижат...

и ще завъртят.

 

О, а ти това ще го усетиш,

и вероятно ще е твърде късно

бликналата кръв да спреш.

 

Ти с тях, хората, бъди потаен.

Чувствата крий зад привиден покой,

че все някога за тях ще си омразен

и по теб ще хвърлят камъните твои.

 

А ти, когато случи се, ще разбереш,

и вероятно ще е твърде късно

казаните думи ти назад да върнеш.

 

Г. А.

17/11/2017

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??