Nov 17, 2017, 1:15 PM

(не)доверие

868 1 0

Когато целият ти свят пропадне,

върху наивния теб се сгромоляса,

аз предрекъл ще съм, че това ще стане

и ще те посрещна с „Нали ти казах!“

 

Ти все някога ще видиш,

и вероятно ще е твърде късно

да разбереш, че са изкуствени.

 

Те доверие не заслужават.

Ще прокарат ножа през гърба ти,

сърцето точно ще пронижат...

и ще завъртят.

 

О, а ти това ще го усетиш,

и вероятно ще е твърде късно

бликналата кръв да спреш.

 

Ти с тях, хората, бъди потаен.

Чувствата крий зад привиден покой,

че все някога за тях ще си омразен

и по теб ще хвърлят камъните твои.

 

А ти, когато случи се, ще разбереш,

и вероятно ще е твърде късно

казаните думи ти назад да върнеш.

 

Г. А.

17/11/2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...