23 oct 2007, 10:49

Не е късно

  Poesía
688 0 0
                                                         Не е късно
Навън вали от дълго време,
а ние отново се подиграваме с любовта ни.
Аз на теб не вярвам, ти вярваш на лъжите за мен.
Пак други са виновни.

Самотно се скиташ ти в нощта
като мен и моята душа.
Искам да изтрия раните от своите ръце,
както ти спомените от твоето сърце.

Пак лежа сама за пореден път.
Сълзи се стичат бавно
по лицето ми, капка по капка.
С надежда да те докосна,
отново прегръщам възглавницата ти.
А теб те няма в този миг.

Върни се ти сега
и всичко сторено забрави.
Знам, че и този път аз съм виновна,
но го правя, защото те обичам
и просто не мога без теб.

Не е късно да си простим
и двамата имаме вина.
Не е късно да започнем да си вярваме
и на завистливите лъжи на хората
да обърнем гръб.

Утро дойде и с целувка нежна
мен събуждаш ти отново.
И продължаваме пътя си напред,
защото се обичаме и никой
не ще раздели никога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Конова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....