23 окт. 2007 г., 10:49

Не е късно

690 0 0
                                                         Не е късно
Навън вали от дълго време,
а ние отново се подиграваме с любовта ни.
Аз на теб не вярвам, ти вярваш на лъжите за мен.
Пак други са виновни.

Самотно се скиташ ти в нощта
като мен и моята душа.
Искам да изтрия раните от своите ръце,
както ти спомените от твоето сърце.

Пак лежа сама за пореден път.
Сълзи се стичат бавно
по лицето ми, капка по капка.
С надежда да те докосна,
отново прегръщам възглавницата ти.
А теб те няма в този миг.

Върни се ти сега
и всичко сторено забрави.
Знам, че и този път аз съм виновна,
но го правя, защото те обичам
и просто не мога без теб.

Не е късно да си простим
и двамата имаме вина.
Не е късно да започнем да си вярваме
и на завистливите лъжи на хората
да обърнем гръб.

Утро дойде и с целувка нежна
мен събуждаш ти отново.
И продължаваме пътя си напред,
защото се обичаме и никой
не ще раздели никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...