23 окт. 2007 г., 10:49

Не е късно

692 0 0
                                                         Не е късно
Навън вали от дълго време,
а ние отново се подиграваме с любовта ни.
Аз на теб не вярвам, ти вярваш на лъжите за мен.
Пак други са виновни.

Самотно се скиташ ти в нощта
като мен и моята душа.
Искам да изтрия раните от своите ръце,
както ти спомените от твоето сърце.

Пак лежа сама за пореден път.
Сълзи се стичат бавно
по лицето ми, капка по капка.
С надежда да те докосна,
отново прегръщам възглавницата ти.
А теб те няма в този миг.

Върни се ти сега
и всичко сторено забрави.
Знам, че и този път аз съм виновна,
но го правя, защото те обичам
и просто не мога без теб.

Не е късно да си простим
и двамата имаме вина.
Не е късно да започнем да си вярваме
и на завистливите лъжи на хората
да обърнем гръб.

Утро дойде и с целувка нежна
мен събуждаш ти отново.
И продължаваме пътя си напред,
защото се обичаме и никой
не ще раздели никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...