23.10.2007 г., 10:49

Не е късно

683 0 0
                                                         Не е късно
Навън вали от дълго време,
а ние отново се подиграваме с любовта ни.
Аз на теб не вярвам, ти вярваш на лъжите за мен.
Пак други са виновни.

Самотно се скиташ ти в нощта
като мен и моята душа.
Искам да изтрия раните от своите ръце,
както ти спомените от твоето сърце.

Пак лежа сама за пореден път.
Сълзи се стичат бавно
по лицето ми, капка по капка.
С надежда да те докосна,
отново прегръщам възглавницата ти.
А теб те няма в този миг.

Върни се ти сега
и всичко сторено забрави.
Знам, че и този път аз съм виновна,
но го правя, защото те обичам
и просто не мога без теб.

Не е късно да си простим
и двамата имаме вина.
Не е късно да започнем да си вярваме
и на завистливите лъжи на хората
да обърнем гръб.

Утро дойде и с целувка нежна
мен събуждаш ти отново.
И продължаваме пътя си напред,
защото се обичаме и никой
не ще раздели никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...