Не е късно
Навън вали от дълго време,
а ние отново се подиграваме с любовта ни.
Аз на теб не вярвам, ти вярваш на лъжите за мен.
Пак други са виновни.
Самотно се скиташ ти в нощта
като мен и моята душа.
Искам да изтрия раните от своите ръце,
както ти спомените от твоето сърце.
Пак лежа сама за пореден път.
Сълзи се стичат бавно
по лицето ми, капка по капка.
С надежда да те докосна,
отново прегръщам възглавницата ти.
А теб те няма в този миг.
Върни се ти сега
и всичко сторено забрави.
Знам, че и този път аз съм виновна,
но го правя, защото те обичам
и просто не мога без теб.
Не е късно да си простим
и двамата имаме вина.
Не е късно да започнем да си вярваме
и на завистливите лъжи на хората
да обърнем гръб.
Утро дойде и с целувка нежна
мен събуждаш ти отново.
И продължаваме пътя си напред,
защото се обичаме и никой
не ще раздели никога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Конова Всички права запазени