6 jun 2015, 22:10  

Сянка

1.4K 0 37

Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
 Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.

И нейното име ще стреля по мене сачмички.
Аз няма от тях да умирам, но все ще кърви.
Не мога сега във такава любов да е вричам.
Не искам и тя като сянка след мен да върви.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво казано. И често срещано в живота
  • Много силно!
  • Какво ви върна към този толкова отдавнашен мой текст, приятели?
    С обич и благодарност към вас: Камена, Таня, Антоан, Младен, Йоана!
    Бъдете обичани!
  • Красиво, вълшебно, и правдиво... "Не е късно"...
  • Това чудесно лирично стихотворение съм го пропуснал, защото по това време отсъствах от София. Сега наваксвам. Благодаря ти, Елица за съвършената естетика, която ни поднасяш чрез поезията си! Благодаря и на Антоан, защото неговият коментар ме доведе до това стихотворение. Лек и хубав ден и на двама ви!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...