6 jun 2015, 22:10  

Сянка

1.4K 0 37

Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
 Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.

И нейното име ще стреля по мене сачмички.
Аз няма от тях да умирам, но все ще кърви.
Не мога сега във такава любов да е вричам.
Не искам и тя като сянка след мен да върви.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво казано. И често срещано в живота
  • Много силно!
  • Какво ви върна към този толкова отдавнашен мой текст, приятели?
    С обич и благодарност към вас: Камена, Таня, Антоан, Младен, Йоана!
    Бъдете обичани!
  • Красиво, вълшебно, и правдиво... "Не е късно"...
  • Това чудесно лирично стихотворение съм го пропуснал, защото по това време отсъствах от София. Сега наваксвам. Благодаря ти, Елица за съвършената естетика, която ни поднасяш чрез поезията си! Благодаря и на Антоан, защото неговият коментар ме доведе до това стихотворение. Лек и хубав ден и на двама ви!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...