Сянка
Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.
И нейното име ще стреля по мене сачмички.
Аз няма от тях да умирам, но все ще кърви.
Не мога сега във такава любов да е вричам.
Не искам и тя като сянка след мен да върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
