Не е любов

Всеки ден е борба…

тежка,

като камък – всяка сълза.

Не можеш да затвориш очи през нощта.

Тъжна си още от сутринта…

Да не си си изгубила ума?

Страх те е –

„Ами ако остана сама?“

Но има ли смисъл, щом я няма радостта?

Давиш някого в любов и грижа…

а той е като скала.

Да не си си изгубила ума?

Чувстваш се невидима,

а за него си прозрачна.

Чакаш – той да направи първата крачка…

сама му даваш сила,

за да те смачка.

Глупачка!

Дори всеки ден „любов“ да те нарича –

това не е любов…

И отдавна – той не те обича!