Не е любов
Всеки ден е борба…
тежка,
като камък – всяка сълза.
Не можеш да затвориш очи през нощта.
Тъжна си още от сутринта…
Да не си си изгубила ума?
Страх те е –
„Ами ако остана сама?“
Но има ли смисъл, щом я няма радостта?
Давиш някого в любов и грижа…
а той е като скала.
Да не си си изгубила ума?
Чувстваш се невидима,
а за него си прозрачна.
Чакаш – той да направи първата крачка…
сама му даваш сила,
за да те смачка.
Глупачка!
Дори всеки ден „любов“ да те нарича –
това не е любов…
И отдавна – той не те обича!
