Не е мираж
Трябва ли да крием любовта си?
Правилно ли е това?
Задавам хиляди въпроси,
животът пълен е с тъга.
Казваме си: "Да, затуй живеем!"
За мигове, откраднати от нас.
Които после ще ни греят
в трудностите всеки час.
Когато с теб сме разделени, затварям аз очи!
И спомените връщат те при мене,
така животът по-малко ми горчи.
Ето! Виждам те как хванал си ме за ръка и водиш ме в гората.
Там, дето стъпваш ти, не е докосвана земята. Красиво е!
Оглеждам се и виждам вековните дървета.
И вятър гали ми косите, а дъждът прикрива ми сълзите!
Целуваш ме с такава страст, че всичко покрай мен изчезва.
Останали сме само ти и аз, потъваме в любовната бездна.
Отворя ли очи, аз осъзнавам, че всичко туй е само спомен.
Но знам, че чакането винаги си заслужава!...
© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И аз си го помислих, но пък ти го изрече. Важното е да имаме вяра и да бъдем позитивни.
-
Напълно съм съгласна с теб.Дано търпението да ни бъде възнаградено,заслужаваме го!Имам чувството,че преживяванията са ни близки.За това толкова харесвам стиховете ти!
-
И аз все така се успокоявам: "Търпението ми ще бъде възнаградено." Дано! Дай Боже!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А на теб Мануела ще кажа,че понякога не до там познатите"КАТО ТЕБ" са по-близки от близки и познати.Сърдечно!