Не е мираж
Трябва ли да крием любовта си?
Правилно ли е това?
Задавам хиляди въпроси,
животът пълен е с тъга.
Казваме си: "Да, затуй живеем!"
За мигове, откраднати от нас.
Които после ще ни греят
в трудностите всеки час.
Когато с теб сме разделени, затварям аз очи!
И спомените връщат те при мене,
така животът по-малко ми горчи.
Ето! Виждам те как хванал си ме за ръка и водиш ме в гората.
Там, дето стъпваш ти, не е докосвана земята. Красиво е!
Оглеждам се и виждам вековните дървета.
И вятър гали ми косите, а дъждът прикрива ми сълзите!
Целуваш ме с такава страст, че всичко покрай мен изчезва.
Останали сме само ти и аз, потъваме в любовната бездна.
Отворя ли очи, аз осъзнавам, че всичко туй е само спомен.
Но знам, че чакането винаги си заслужава!...
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
