Не е нужно да се питам коя съм

14 jun 2016, 8:21 2016-06-24T17:25:58+03:00

Poesía » De amor

504 0 0

Вихър такъв бе - щуро завихрен!

Не помнех вече даже и името си.

В поточе ромолящо в погледа ти,

съзрях лика си - почти позабравен.

Над мрачен океан беше прелитане.

Спомен е мъката за себеотстояване.

Да съм съвършена ли ми е отредено,

словата за да спестим за опрощение?

Не е нужна вяра, ни повторно вричане.

Чудото се случва, щом свършат думите.

Самадхи

12.06.2016

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.