Не е нужно да се питам коя съм

Jun 14, 2016, 8:21 AM 2016-06-24T17:25:58+03:00

Poetry » Love

505 0 0

Вихър такъв бе - щуро завихрен!

Не помнех вече даже и името си.

В поточе ромолящо в погледа ти,

съзрях лика си - почти позабравен.

Над мрачен океан беше прелитане.

Спомен е мъката за себеотстояване.

Да съм съвършена ли ми е отредено,

словата за да спестим за опрощение?

Не е нужна вяра, ни повторно вричане.

Чудото се случва, щом свършат думите.

Самадхи

12.06.2016

Please sign in with your account so you can comment and vote.