Не е нужно да се питам коя съм

Вихър такъв бе - щуро завихрен!

Не помнех вече даже и името си.

В поточе ромолящо в погледа ти,

съзрях лика си - почти позабравен.

Над мрачен океан беше прелитане.

Спомен е мъката за себеотстояване.

Да съм съвършена ли ми е отредено,

словата за да спестим за опрощение?

Не е нужна вяра, ни повторно вричане.

Чудото се случва, щом свършат думите.

Самадхи

12.06.2016