8 oct 2008, 22:01

Не е порок

  Poesía
582 0 1

Не е Порок...

 

 

Гледаш ме в очите и ме лъжеш,
преди ти вярвах, преди вярвах!
Бяхме приятели, казваше вечни!
Но вечно, не е завинаги, а то е
във вечността!

Загубих времето си в мълчанието ти,
то не е пътят към отговора, който
търся... по дяволите, кажи ми, защо!?
И защо си блъскам главата, когато
знам - не си струва!

Ах, иска ми се да не знаех и да ти
вярвам, както вярвах – преди!
Преди да знам твоите игри, как
манипулира ме и зад гърба ми,
нож заби! Боли, жестоко, боли!

Безличен, безчувствен, вулгарен,
ще нося спомена и спомена няма
да ми тежи, защото урока е ценен,
а грешката е моя урок, не е порок...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Загубих времето си в мълчанието ти,
    то не е пътят към отговора, който
    търся... по дяволите, кажи ми, защо!?
    И защо си блъскам главата, когато
    знам - не си струва!

    Много силно!Поздрав!

    П.П.:Бе, увеличи малко шрифта, че си извадим очите тука

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...