Не е порок
Не е Порок...
Гледаш ме в очите и ме лъжеш,
преди ти вярвах, преди вярвах!
Бяхме приятели, казваше вечни!
Но вечно, не е завинаги, а то е
във вечността!
Загубих времето си в мълчанието ти,
то не е пътят към отговора, който
търся... по дяволите, кажи ми, защо!?
И защо си блъскам главата, когато
знам - не си струва!
Ах, иска ми се да не знаех и да ти
вярвам, както вярвах – преди!
Преди да знам твоите игри, как
манипулира ме и зад гърба ми,
нож заби! Боли, жестоко, боли!
Безличен, безчувствен, вулгарен,
ще нося спомена и спомена няма
да ми тежи, защото урока е ценен,
а грешката е моя урок, не е порок...
© Красимир Иванов All rights reserved.
